Еньовден-обичаи и традиции

Еньовден е езически празник, който по стара българска традиция честваме на 23 срещу 24 юни, отбелязвайки лятното слънцестоене. Той е наричан по различен начин в различните части на България - Среди лето, Иван Бильобер, Яневден и Иванден, което се дължи на християнската традиция, характерна за празника. На 24 юни Православната църква чества рождението на Йоан Кръстител, който предрича появата на Спасителя и проправя път за неговото дело. 

Традиции и обичаи на Еньовден - с аромат на билки и свежест

Обичаите, които изпълняваме и до днес, в по-голяма степен са запазили древния култ към Слънцето, вместо да се повлияят от църковния празник. Според народните вярвания, това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си сила, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Лечебните треви се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. 77-те лекуват определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка обаче никой не знае. Бере се със затворени очи, наслука.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните - кадят ги, запойват ги или ги къпят с водата, в която са били потопени. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Силата на билките

Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта в живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други така наречени разделни билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките пък забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове. Също така се вярва, че еньовските билки притежават силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.

Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, окъпва се в реките и прави водата им лековита. След това се отърсва, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите, на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се окъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото" слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото" слънце, ще бъде надарен със здраве и благополучие.

Обичаят Ладуване

Другият обичай, който се изпълнява на Еньовден и който отново е свързан с магическата сила на водата, е обичаят ладуване. В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава 3 - 4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството, или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите я разнасят из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.

Според народните поверия, в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото, свети син пламък, а пазителите на жълтиците - страшните таласъми, са напълно безопасни.

Източник:фермер.бг

Снимка:pixabay.com